IT катедра на (c) by preacher – Xentia & babaYaga – За какво може да служи компютърът?

в памет на нашият колега и приятел Красимир Колев

 

Всеки знае, че компютъра е хубава и полезна вещ. Но как да я използваме правилно?

(Под “правилно” следва да се разбира не “в точно съответствие с техническите характеристики и инструкции”, а с най-голяма изгода за нейния собственик). Отговорът на този въпрос зависи от конкретните условия. Например в СССР през 1988 година най-правилния начин за употреба на компютъра беше неговата незабавна препродажба. Една такава операция носеше по тези времена около 12 000 рубли, което беше примерно толкова, колкото струваше ВАЗ2108 на черния пазар. Използването на компютъра за някакви други цели, като счетоводство или набиране на текстове беше къде по-малко ефективна, защото квалифицирана машинописка, също и професионалист счетоводител “струваха” по 250 рубли на месец. Повечето от тези които и в момента търгуват в Русия продължават да действат по същия начин. Нормата на печалбата естествено не е толкова висока, колкото през онези славни времена, но за сметка на нарастналия обем на продажбите, сумата на печалбата все още изглежда прилично.Тези които работят на компютър в големите офиси също знаят какво да правят с тях. Трябва да се прави това, което каже началникът. А освен това е възможно да се излиза и с инициативи пред ръководството – да се заменят компютрите с по-мощни, да се осъвремени хардуера, да се преобразува локалната мрежа в Intranet. Това ви гарантира, че ще поддържате нужната квалификация, а следователно и достатъчно висока конкуретоспособност на пазара на труда, а също така ще убеди шефа за вашата полезност за общото дело.

И така, защо са необходими компютрите на потребителя? Както вече казах, отговорът на този въпрос зависи от твърде много обстоятелства и по правило се намира отвъд пределите на компетентността на чисто компютърните специалисти.

Сами по себе си названията на най-съвременните системни архитектури, тактовата честота на процесора и пропускателната способност на мрежата и дори по-конкретни показатели като скоростта на обработка на информацията, нищо няма да ви кажат за това, доколко дадената компютърна система е полезна за вашия бизнес.

Техническите характеристики са само способ за оценка на това приложима ли е дадената съвкупност от технически и програмни средства за решаването на тези задачи които стоят пред вас. Самата полезност на дадената система следва да се оценява по съвсем други критерии, носещи размит и твърде общ характер. Тези критерии се формират на ниво стратегическо управление на фирмата. Не случайно във висшето ръководство на всяка корпорация днес влиза и CIO (главен специалист по информатика). С някои от общите принципи за формиране на такива критерии ще се опитам да запозная читателите.

Предупреждавам ви, че тези принципи са не само силно размити, но и парадоксални. Ето например един парадокс: компютърът безусловно е най-мощният инструмент за повишаване производителността на труда. Но в Япония през втората половина на 80-те години компютрите били 7 пъти по-малко, отколкото в САЩ, а темпът на нарастване на производителността на труда превишавал американския два пъти. Още един пример: Компютърът е най-важният инструмент за получаване на знания. В 1991 година японските ученици, повече от половината от които не са били компютърно ограмотявани поради липса на достатъчно компютри или учители, водели в изучаването на математиката и естесвените науки, далеч изпреварвайки американците, у които компютърната грамотност била далеч по-висока. Работата е в това, че оценката на организацията на образованието се явява многокритериален процес. В него компютърът се явява само един елемент, който не може да замени отсъствието на мотивацията към учение, отсъствието на традиции в преподаването на физика, математика и др. Некоректно е да се сравняват количествата знания, които може да получи увлеченият от естествените науки ученик от Канзас имащ неограничен достъп до Интернет и най-прилежният ученик от Тула или Рязан, който може да намери в библиотеката само остарели научно-популярни книжки. Така че необходимостта от ефективно използване на компютрите за увеличаване на личното и общественото богатство е естествена.

Нека да погледнем за какво се използват компютрите и как следва да се оценява тяхната ефективност в една от най-откритите сфери на човешката дейност – военната. Грешите, ако четейки това, решите че ми хлопа дъската. Ни най-малко. В условията на зряло либерално ощество, характеризиращо се с граждански контрол над въоръжените сили, насоките на военнотехническите изследвания, размерът на изразходваните за тях средства, както и резултатите от изследователските работи са достъпни на данъкоплатците в степен, каквато никоя автомобилна корпорация не може да си позволи да предостави на своите акционери. Обяснението на този парадокс е в това, че автомобила вие си го купувате само за себе си, и вие имате пълното право на грешен избор, а танкът се проектира и купува с пари на държавата. И за това информацията за неговите характеристики задължително трябва да бъде достъпна в максимална степен, макар това да влиза в противоречие с изискванията на секретността. За това нека видим за какво употребяват комютрите в Пентагона и какви резултати постигат по този начин.

В началото на 70-те години в епохата на гигантските mainframe’s се смяташе, че ще може да бъде създаден изкуствен интелект, управляващ действията на цели армии. Наистина още тогава са се отнасяли със скептицизъм към такава перспектива. В забавния разказ на Станислав Лем “Голем ХІV” е описана гиганстка машина предназначена да бъде универсален победител, която обаче е станала толкова интелигентна, че се превърнала във философ. Днес глобалното ръководство на операциите все още е в човешки ръце, но комютрите вече безукорно решават задачите на военната логистика. Снабдявайки с всичко необходимо разгърнатите на хиляди километри от дома военни групировки. Вградени в системите за свръзка, в навигационните системи и други, компютрите обезпечават тези устройства с алгоритми, позволяващи достигането на невиждана по-рано пропускателна способност и устойчивостна каналите за свързка, точност на полета и насочване на ракетите. Сега на базата на новото поколение технически средства настъпва етап, когато всички тези разнообразни елементи се събират в едно цяло. В рамките на създадените експериментални сухопътни сили, военното ведомство на САЩ снабдило бойните машини (от танка до самоходната минохвъргачка) и тактическите подразделения с компютри, имащи високоустойчиви канали за свръзка. За тази модернизация са похарчени 750 милиона долара и е предвиден още милиард. Не отдавна на полигона на калифорнийският Форт Ървин се проведоха първите мащабни учения на тези експериментални сухопътни сили. В тях участваха повече от 900 бойни машини и 6000 военнослужещи. Резултатите от учението американската преса оцени като обезкуражаваща. Било отчетено, че количеството на войници и техника попаднали под огъня на своите се е увеличило три пъти.

Какво ще стане обаче, след като бъговете бъдат отстранени?

 

КОМЕНТАР ОТ XENTIA:

Статията представя интересни моменти от руската и американската история.  По времето когато я превеждахме, нямах представа че Интернет ще се развие до степен да замени традиционните медии като радио, телевизия, вестници… Редакциите които съм извършил в текста са минимални – колкото за отстраняване на грешки породени може би от нашата наивност (на мен и на Краси), но при все че са минали толкова много години, някои от фундаменталните истини там си остават верни. Някои от читателите ще възкликнат – и какво от това? Ами колеги, ако не знаем откъде идваме, няма да знаем и накъде отиваме. А особено за по-младите – използвайте модерните си мощни устройства от време на време и за да прочетете част от вече истинската "история на информационните технологии". Жалко че не всички успяха да достигнат до този момент.