IT катедра на (c) by preacher – Xentia & babaYaga – За тайната

в памет на нашият колега и приятел Красимир Колев

Понякога ни се струва, че нищо не изчезва безследно. Всяко събитие и всяка мисъл и свързания с нея физически носител оставя следа в пространството. Трябва просто да се снабдим с достатъчно чувствителен датчик за да открием тези следи и достатъчно мощни изчислителни машини за да успеем да ги разшифроваме…

Но това не е така. Първо – в точно съотвествие с класическата теория за информацията сигналите се подлагат на същата ентропия, на каквато се подлага и енергията. По-просто казано повечето от следите на различни събития ще бъдат толкова слаби, че да не могат да се отделят от фоновия шум. И второ – разшифровката. С нея също не всичко е ясно. Допреди няколко години ни се струваше, че с появата на все по-бързодействащи компютри задачата на криптоанализа ще бъде решена. Но че това едва ли ще стане следва от последните достижения на теоретичната информатика и по-точно теорията на графите. Ако по-рано се смяташе (въпреки че никога не е било доказано) че практически всяка задача все някога може да бъде сведена до модел, допускащ численото му разрешение за приемливо време, то по-късно беше доказано, че цял клас задачи свързани с изчислението на графи по принцип не може да бъде разрешен за приемливо време. При това тези задачи далеч не са от сложните. Така че, това ни заставя да гледаме по съвсем нов начин на перспективите и на компютърнато моделиране и на криптоанализа.

Хората от заключените стаи Най-напред ще кажа направо – малко хора разбират от криптология. Въпреки големия интерес, който тази дисциплина събужда в политическата, военната и икономическата сфера. Във всеки щаб, най-трудно достъпните помещения са тези, в които работят шифровчиците. Това се отнася даже и за помещенията, където са се намирали операторите на примитивните елктронно-механични шифровални машини или на допотопната апаратура ЗАС – засекретена свръзка. Техните работни стаи винаги са били старателно затворени и пред вратите са обикаляли часови. Шифровчиците буквално са живеели в тези стаи. След демобилизацията им е било забранявано да излизат в чужбина за астрономически срокове. Във флота се разказвало за герои, които трябвало мъжествено да потънат, притискайки към гърдите си книгата с кодовете. Един мой колега (на автора), прослужил няколко години във войските на НАТО в Европа ми разказа, че при тях пълзяли слухове за специални разхладителни напитки, които шифровчика бил длъжен да изпие в случай на заплаха от плен от страшната Червена армия. Който ви каже, че знае каква е била тази разхладителна напитка – лъже, а който знае си мълчи. Причините са ясни. Твърде страшни са последствията, до които води разкриването на шифрите и кодовете. Всеки път, когато чуя фамилията Цимерман, си спомням за “Документа Цимерман”.

Артур Цимерман (1864-1940) бил германски министър на външните работи по време на първата световна война. Той бил известен като поддръжник на неограничената подводна война срещу търговските кораби на противника. На 16 януари 1917 година през германското посолство във Вашингтон, той отправил шифрована телеграма до германския посланник в Мексико. В телеграмата се предлагало Мексико да започне война срещу САЩ. По този начин Цимерман се надявал да избегне намесата на американците в европейската война. Планът обаче не сработил. Документът на Цимерман бил прехванат и разшифрован от британското адмиралтейство, и на 1 март 1917 година. Пет семици по-късно САЩ влезли в световната война. Така криптоаналитиците на британското разузнаване постигнали това, което не успели да достигнат торпедата на кайзеровата подводница, пратили на дъното лайнера “Лузитания”, заедно с голямо количество американски граждани. Тогава президентът Уилсън казал: "Ние сме твърде горди, за да воюваме".

Заключените закони на природата В системата за подготовка на инжинерни кадри за бившия военнопромишлен комплекс на бившия СССР винаги е имало излишък от идиотизъм. Грифът за секретност стоял даже на тези физични уравнения, които може да бъдат изведени от фундаменталните закони за запазване и от обикновената математическа логика. Подобно нещо обаче ставало и при американците. Ивестен е следният анекдотичен случай. През 1909 година Роберт Лафолет, губернатор на щата Уисконсин, сенатор и кандидат за президент на САЩ, основал в Медисън списанието Progressive. През ноември 1979 това списание, излизащо в тираж 35-40 хиляди екземпляра, публикувало статията на Хауърд Морланд “Тайната на водородната бомба. Как я научихме и защо я разказваме.”

Романтиката на атомните изследвания завладяла Морланд още от детство. Той посетил няколко университетски курса по физика, но след това станал летец и служил във военно – транспортната авиация. След войната във Виетнам, Морланд станал активист на антивоенното движение, но интересът му към атомната бомба се запазил. Той си поставил за цел да разбере как е устроена тя. Удивително, но това му се отдало.

Работейки в обществените библиотеки и откритите архиви, Морланд се добрал до главния секрет – радиационните отражатели, фокусиращи рентгеновите и гама – лъчите на заряда, които го заставят да встъпи в реакция на термоядрен синтез. Независимо от протестите на Министерството на енергетиката на САЩ, което завело съдебен процес срещу Progrssive. Статията на Морланд била публикувана. Морланд успял да открие тайната на водородната бомба, използвайки методика за събиране на разпръсната информация в списания и правителствени отчети, изложена в университетски учебник по физика. Но най-важното е, че той знаел че бомбата наистина съществува. Естествено, случаят с Хауард Морланд не би бил възможен в недемократична страна. Но пълен контрол върху информацията не може да установи дори и най-тоталитарния режим. Информацията е твърде много, и колкото и да свирепства цензурата, следи от нея винаги остават.

Вероятно нито една тайна в историята не се е пазила толкова грижливо, колкото информацията за ядрените разработки на СССР. Но дори в началото на 50-те години – периодът на най-голямата шпиономания, всеки внимателен читател би могъл да научи фамилиите на учените, участващи в атомните проекти. Затова е било достатъчно да се прелистят съветските научно-популярни списания от рода на “Техника молодежи” издадени в началото на 40-те години т.е. по времето, когато нито едно контраразузнаване не би могло да предположи, че тежката вода и уранът могат да имат военно приложение. Изземането на всички списания, размножени в стотици хиляди екземпляри не е по силите дори на всемогъщата съветска секретна служба.

С криптологията нещата са още по неясни. Тази дисциплина използва секретни теореми от висшата алгебра. Това не е шега. Дейтвително, за разлика от физиката (дори военната, имаща работа с законите на обективния свят) криптологията, която формално се явява математическа дисциплина, може да прави допускания, които друг човек или друга криптографска школа е много малко вероятно да възпроизведат. Нека си спомним че през средновековието, тайната на решението на уравнение от по-висока степен се е пазила най-строго. Точно така днес се пазят в тайна и методите за криптографиране и криптонализ.

Криптологията (от древногръцките думи Cryptos – тайна и Logos – слово, знание) е общата дисциплина за безопасност и секретност на комуникацията. Криптографията е дисциплина за разработване на методи за преобразуване на съобщения в шифри и обратно. Криптоанализът е противоположната дисциплина. Тя изучава преобразуването на шифър в текст без наличието на ключ или без алгоритъма на кодиране. Тези дефиниции привеждам за това, защото независимо от изобилието на трудове по криптология, малко се знае за тази област на науката. Секретните теореми от висшата алгебра както и преди се пазят в тайна. А без тях е невъзможно да се определи дали даден алгоритъм за кодиране е надежден или може да бъде разбит за два часа. Затова трябва особено да се внимава, когато се изпраща поверителна информация.

Действително важните съобщения трябва да се предават така, че този който ги прихване да не разбере нищо от тях. Правото на кодиране следва да се счита за неотменимо човешко право. Но как да реализирате това право аз не зная. И ако някой, който се счита за авторитет, каже, че знае, отнесете се към него критично. Естествено ако този експерт каже че елиптичния алгоритъм, за който си мислите, че е силен в действителност се окаже че е слаб, не се съмнявайте в неговите думи. Но ако той каже че дадения алгоритъм е несъкрушим (а той в действителност може да се окаже неразрешим, спомнете си за неразрешимите графи), сто пъти премерете преди да му повярвате.

бележека от Xentia:
Оригиналът на статията е руски и за съжаление ми е абсолютно невъзможно да намеря първоизточника. Оригиналният превод е на моят приятел Красимир Колев (R.I.P,), редакцията е от мен и него, и всичко звучи все още невероятно актуално! Почти не съм внасял корекции, може би единствено на местата където в течение на времето някои исторически факти са станали известни. Очаквайте продължението – недописаната част от разсъжденията на Краси и които аз изпробвах във връзка с тази статия.